Дико Илиев - творчество

Неповторимият художествен  стил на Дико Илиев е съчетание на ярка творческа индивидуалност, оригинално музикално мислене и дългогодишна практика, допълващи се с доброто познаване на народната песен и на постиженията на българските и чуждестранни композитори. Дикоилиевата музика е родена от финна душевност и носи уникален ритъм и енергия.  

МАРШОВЕТЕ

Ценно наследство са неговите маршове, написани с такт, различен от съществуващите  дотогава. Те впоследствие оказват влияние в развитието на този музикален жанр. Първият от тях е маршът „Нашият командир”, създаден  на 26 август 1934 г. и посветен на майор Асен Дипчев, поел длъжността командир на 3-та жандармерийска дружина в Оряхово. Редакторите на Оряховския вестник „Правда” не пропускат да съобщят за появата на това въздействащо произведение и поздравяват автора с желанието на твори.  Най-популярен е маршът „Сливенци при Драва” от 1947 г.  Той е свързан със седеммесечната служба на Дико Илиев в 11 пехотен Сливенски полк, чиито славни победи и героизъм в Отечествената война вдъхновяват композитора. Особено емоционален е моментът на представянето на новия марш пред строените полкови редици. След тържествената тишина при изпълнението му започва спонтанно войнишко ура. Маршовата музика е успяла да докосне войнишкото сърце. Със „Сливенци при Драва” Радио София 15 години подред открива своята сутрешна програма.

Днес в архива на читалище „Надежда” се пазят като реликва оригинали на редица дикоилиеви творби. Неиздаваните от тях намират място в четири компактиска на духовия оркестър Оряхово  и  достигат своята публика. Към тях се прибавя още един непознат досега марш „Не за мен”, открит наскоро сред партитурите от диригента на Оряховския духов оркестър Кузман Кузманов.

ХОРАТА

Важна част от непреходното творчество на Дико Илиев представляват хорàта,  завладяващи със своята мелодичност и хармония. В тях се вплитат   самороден  талант и човечност.  От нотните листове лъха радост и тъга, усеща се  силната връзка с живота и вътрешните преживявания на композитора. Най-рано е написано правото „Искърско хоро”. То е и музикалният дебют на автора. Годината е 1917 – времето на Първата световна война. Мястото са фронтовите позиции при Серет, там където копнежът по родния край връща Дико Илиев към спомените от детството.  Почти десетилетие по-късно са създадени „Букьовкото и Грънчарското хоро ”.  След тях настъпва особено ползотворен творчески период.  През 30 –те години броят на хорàта бързо се увеличава. Тогава  Дико Илиев  пише „Веселият Иванчо”, „Селски въздишки”, „Зиг-заг”, „Майско утро”, „Наша гордост”„Скок” „Майски цветя” и много други прави, дайчови, еленини  хора. През 1935 от бащината скръб по загубената дъщеря се ражда хорото „Александрийка”, а през 1937 г. с мисълта за тихия Дунав и красота на Оряховската природа създава неповторимото „Дунавско хоро”. Следват нови и нови музикални произведения.  Невъзможно е да се определи кое е най-хубавото от тях, защото всяка творба носи в себе си силен емоционален заряд и увлича неусетно в музикалния свят на Дико Илиев.

 

д-р Евгения Найденова